„МОЛВА”
Вероника Аркадьевна Долина (р. 1956 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЪЛВА
Щом чуя ехото на таз мълва,
едва се сдържам да не заридая.
Не е беда студът Ви след това,
беда е как ли да се оправдая.
Но все пак запомнете, ден след ден,
макар раздялата да впива зъби,
не Ви обича никой като мен,
не може никой тъй да люби.
Да, вече не подавате ръка
с тез Ваши пръсти мургави и нежни,
не е беда, че кратки сме сега,
беда са думите ни безнадеждни.
И все пак, на сърдечни скърби в плен,
надежди в мен изгнанието буди,
не Ви обича никой като мен,
не може никой тъй да люби.
Не Ви достига моята молба
и разрива да спре не ще успее.
Не е беда човешката мълва,
беда е, че повярвахте на нея.
Но все пак Вас духът ми устремен
сред студ и вятър няма да загуби.
Не Ви обича никой като мен,
не може никой тъй да люби.
Ударения
МЪЛВА
Штом чу́я е́хото на та́з мълва́,
едва́ се сдъ́ржам да не зарида́я.
Не е́ беда́ студъ́т Ви след това́,
беда́ е ка́к ли да се оправда́я.
Но все́ пак запомне́те, де́н след де́н,
мака́р раздя́лата да впи́ва зъ́би,
не Ви́ оби́ча ни́кой като ме́н,
не мо́же ни́кой тъ́й да лю́би.
Да́, ве́че не пода́вате ръка́
с тез Ва́ши пръ́сти му́ргави и не́жни,
не е́ беда́, че кра́тки сме сега́,
беда́ са ду́мите ни безнаде́ждни.
И все́ пак, на сърде́чни скъ́рби в пле́н,
наде́жди в ме́н изгна́нието бу́ди,
не Ви́ оби́ча ни́кой като ме́н,
не мо́же ни́кой тъ́й да лю́би.
Не Ви́ дости́га мо́ята молба́
и ра́зрива да спре́ не ште́ успе́е.
Не е́ беда́ чове́шката мълва́,
беда́ е, че повя́рвахте на не́я.
Но все́ пак Ва́с духъ́т ми устреме́н
сред сту́д и вя́тър ня́ма да загу́би.
Не Ви́ оби́ча ни́кой като ме́н,
не мо́же ни́кой тъ́й да лю́би.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вероника Долина
МОЛВА
Когда услышу эхо той молвы,
Едва ли удержусь не разрыдаться.
Не то беда, что отвернётесь вы,
А то беда, что мне не оправдаться.
И всё-таки запомните, молю,
Хотя разлука сердце мне и гложет,
Никто не любит вас, как я люблю,
Никто, как я, любить не может.
Да, вы не подадите мне руки,
А пальцы ваши так смуглы и нежны,
Не то беда, что встречи коротки,
А то беда, что речи безнадежны.
И всё-таки я издали скорблю,
Изгнание надежду приумножит,
Никто не любит вас, как я люблю,
Никто как я, любить не может
Не достигает вас моя мольба,
Не сократить разрыва, не измерить.
Не то беда, что в мире есть молва,
А то беда, что вы могли поверить.
А всё-таки я вас не уступлю,
Пусть солнце жжёт, а ветер сердце студит.
Никто не любит вас, как я люблю,
Никто, как я, любить не будет.
1984 г.
---------------
Руската певица, поетеса, композитор и изпълнителка на авторски песни Вероника Долина (Вероника Аркадьевна Долина) е родена на 2 януари 1956 г. в Москва. Пише стихове, пее и композира от 15-годишна. Завършила е музикална школа и Московския държавен педагогически институт „В. И. Ленин” (1979 г.). Преподавала е френски език, работила е в библиотека и в редакция на списание. Член е на Комитета на московските драматурзи (от 1987 г.). Авторка е на над 10 стихосбирки, 9 винилови диска и 10 компакт-диска. Свири на 6-струнна китара.